Енциклопения на българския език

прецъфтяване

[prɛt͡sɐfˈtʲavɐnɛ]

прецъфтяване значение:

1. (ботаника) Процесът на завършване на цъфтежа; увяхване на цветовете на растение.
2. (преносно) Загуба на младост, свежест или красота; остаряване.
Ударение
прецъфтя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-цъф-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
прецъфтявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прецъфтяване

(ботаника)
  • След прецъфтяването на розите, трябва да изрежете увехналите цветове.
  • Пролетното прецъфтяване на овошките приключи бързо заради жегите.
(преносно)
  • Тя се страхуваше от неизбежното прецъфтяване на хубостта си.

Синоними на прецъфтяване

Антоними на прецъфтяване

Как се пише прецъфтяване

Пише се с ф (от цъфтя, въпреки звуковата близост с 'в' в 'цвят'). Думата започва с представка пре- (за завършеност).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цвят
От глагола 'прецъфтявам' (пре- + цъфтя + -вам), който произлиза от корена 'цвят'.