Енциклопения на българския език

увяхване

[uˈvʲaxvɐnɛ]

увяхване значение:

1. (ботаника) Процес на губене на свежест, жизненост и еластичност при растенията, обикновено поради липса на вода или болест.
2. (преносно) Загуба на сили, красота, младост или ентусиазъм.
Ударение
увя̀хване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-вях-ва-не
Род
среден
Мн. число
увяхвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на увяхване

(ботаника)
  • Ранното увяхване на листата е признак за заболяване на дървото.
  • Сушата доведе до масово увяхване на реколтата.
(преносно)
  • С годините се забелязваше увяхване на нейната прочута красота.

Как се пише увяхване

Грешни изписвания: увехване, увяхвъне, овяхване

Пише се с я под ударение (променливо я) пред твърда сричка.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вехна
Отглаголно съществително от глагола 'увяхвам' (у- + вехна). Коренът е със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • преждевременно увяхване
  • увяхване на цветовете