Енциклопения на българския език

уродлив

[urodˈlif]

уродлив значение:

1. (пряко) Който има физически недъг, деформация или е неестествено грозен; безобразен.
2. (преносно) Който е морално отблъскващ, неестествен или изкривен по своята същност.
Ударение
уродлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-род-лив
Род
мъжки
Мн. число
уродливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уродлив

(пряко)
  • В старата кула живееше уродлив гърбушко, от когото децата се бояха.
  • Дървото имаше уродлив ствол, изкривен от постоянните ветрове.
(преносно)
  • Това беше уродлив опит за демокрация, който доведе до хаос.
  • Уродливата амбиция на диктатора погуби хиляди животи.

Антоними на уродлив

Как се пише уродлив

Грешни изписвания: ородлив, урудлив, уродлйв
Думата се пише с начално у, тъй като представката е у- (обозначаваща отклонение), а не о-. Коренът е род.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*urodъ
Произлиза от корена 'род' с представка 'у-', означаваща отлонение или негативен резултат (сравни с полското 'uroda' - красота, където семантичното развитие е противоположно, но в българския и руския се развива в смисъл на 'изрод', 'дефект').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • уродливо лице
  • уродлива форма
  • уродливо явление
уродлив : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник