безобразен
[bɛzoˈbrazɛn]
- Ударение
- безобра̀зен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-об-ра-зен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безобразни
Как се пише безобразен
Думата се пише с о във втората сричка (корен образ) и с променливо я/е (в случая е) в наставката, която изпада или се променя според формата.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безобразънъ
Произлиза от старобългарската форма, съставена от префикса 'без-' (липса) и 'образ' (вид, лице, форма). Първоначалното значение е било 'грозен', 'безформен', 'лишен от образ', което по-късно еволюира към морална оценка за непристойно поведение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безобразно държание
- безобразна цена
- безобразен скандал