Енциклопения на българския език

изроден

[izˈrodɛn]

изроден значение:

1. (биология/медицина) Който е с физически или психически дефекти, отклоняващ се от нормалния вид на рода си; дегенерирал.
2. (преносно) Който е загубил моралните си качества, същността си или първоначалния си добър облик.
Ударение
изро'ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-ро-ден
Род
мъжки
Мн. число
изродени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изроден

(биология/медицина)
  • Заради радиацията в района се срещаха изродени растения.
(преносно)
  • Това беше изроден вид на демокрация, който обслужваше само елита.

Антоними на изроден

Как се пише изроден

Грешни изписвания: изродин, йзроден, изруден
Пише се с о (корен род) и наставка -ен за минало страдателно причастие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:из + род
Минало страдателно причастие от глагола 'изродя се', с корен 'род' и представка 'из-', означаваща излизане извън нормата/рода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изроден вид
  • изродена тъкан