Енциклопения на българския език

тръпнене

[ˈtrɤpnɛnɛ]

тръпнене значение:

1. (пряко) Процес на леко, ритмично потрепване или вибриране на тялото или част от него, обикновено предизвикано от студ, страх или силна емоция.
2. (преносно) Състояние на силно емоционално вълнение, напрегнато очакване или предчувствие.
Ударение
тръ̀пнене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тръп-не-не
Род
среден
Мн. число
тръпнения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тръпнене

(пряко)
  • Усещаше тръпнене в крайниците от студа.
  • Тръпненето на мускулите издаваше напрежението му.
(преносно)
  • С радостно тръпнене очакваше срещата.
  • Тръпненето на душата пред неизвестното бе непоносимо.

Как се пише тръпнене

Грешни изписвания: тръпнени, трапнене

Думата се пише с ъ в корена (тръп-) и завършва на -ене, характерно за отглаголните съществителни от глаголи на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тръпна
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'тръпна' (изпитвам трепет) + наставка '-ене'. Коренът е с праславянски произход *trъpnǫti, свързан с физическото усещане за вкочаняване или вибриране.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сладостно тръпнене
  • тръпнене на очакване
  • вътрешно тръпнене