Енциклопения на българския език

вибриране

[vibriˈranɛ]

вибриране значение:

1. (физика) Извършване на бързи, ритмични трептения около равновесно положение.
2. (техника) Режим на работа на устройства (напр. телефон), при който сигналът се предава чрез механични трептения.
Ударение
вибрѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-бри-ра-не
Род
среден
Мн. число
вибрирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вибриране

(физика)
  • Вибрирането на струната произвежда звук.
  • Усещаше се леко вибриране на волана при висока скорост.
(техника)
  • Телефонът беше настроен само на вибриране.

Антоними на вибриране

Как се пише вибриране

Пише се с 'и' в първата сричка (чуждица от латински корен).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:vibrare
От латинското 'vibrare' (трептя, люлея се), навлязло в българския през западноевропейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно вибриране
  • механично вибриране
  • вибриране на гласа