очакване
[oˈt͡ʃakvɐnɛ]
очакване значение:
1. (психология) Състояние на напрежение или надежда, породено от мисълта, че нещо предстои да се случи.
2. (общо) Предположение или изискване за това как някой трябва да се държи или какво трябва да се постигне.
- Ударение
- оча̀кване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-чак-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- очаквания
Примери за използване на очакване
(психология)
- Тя живееше с постоянното очакване за промяна.
- В залата цареше напрегнато очакване преди концерта.
(общо)
- Филмът не оправда високите очаквания на публиката.
Синоними на очакване
Антоними на очакване
Как се пише очакване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:очаквам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'очаквам', който е префигирана форма на 'чакам' (от турски 'çakmak' – дебна, вардя, или сродна звукоподражателна основа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- в очакване на
- оправдавам очакванията
- надхвърлям очакванията
- големи очаквания