Енциклопения на българския език

трепет

[ˈtrɛpɛt]

трепет значение:

1. (пряко) Леко, бързо и ритмично трептене или вибриране.
2. (преносно) Силно вълнение, възбуда или боязън, съпроводени с физическо усещане за напрежение.
Ударение
трѐпет
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тре-пет
Род
мъжки
Мн. число
трепети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трепет

(пряко)
  • Усещаше се лекият трепет на крилата на пеперудата.
  • Въздухът беше изпълнен с трепет от жегата.
(преносно)
  • Сърцето ѝ се сви от радостен трепет.
  • Тя отвори писмото с таен трепет.

Как се пише трепет

Думата се пише с две е.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трепетъ
От старобългарски трепетъ, свързано с глагола трепетати (треперя). Сродна с руското трепет и старогръцкото τρέπω.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любовен трепет
  • свещен трепет
  • сърдечен трепет