старина
[stɐ.riˈna]
старина значение:
1. (История/Археология) Предмет, паметник или останка от далечното минало, имащи историческа стойност.
2. (Исторически) Далечно минало; древни времена.
3. (Поетично/Остаряло) Старост (като възраст на човек).
- Ударение
- старина̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ста-ри-на
- Род
- женски
- Мн. число
- старини
Примери за използване на старина
(История/Археология)
- Музеят съхранява безценни български старини.
- Търговците на старини често посещават аукциони.
(Исторически)
- Легендата идва от дълбока старина.
- Повеят на старината се усещаше в стария град.
(Поетично/Остаряло)
- Той искаше да прекара старините си на село.
- Уважавай белите му старини.
Как се пише старина
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
Произлиза от общославянския корен *starъ (стар) + суфикс -ина за абстрактни съществителни или събирателни понятия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбока старина
- народна старина
- спокойни старини