антика
[ɐnˈtikɐ]
антика значение:
1. (пряко) Предмет на изкуството или бита, останал от древна епоха, който има историческа или художествена стойност.
2. (преносно) Старомоден, ексцентричен или странен човек (често с леко ироничен или пренебрежителен оттенък).
- Ударение
- антѝка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ан-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- антики
Примери за използване на антика
(пряко)
- В музея бяха изложени безценни гръцки антики.
- Колекционерът плати висока цена за рядката римска антика.
(преносно)
- Този дядо е голяма антика, разказва невероятни истории.
- Не му се връзвай, той си е антика.
Как се пише антика
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:antiquus
Произлиза от латинската дума 'antiquus' (древен, старинен), навлязла в българския език вероятно чрез френския 'antique' или немския 'Antike'. Първоначалното значение се свързва с епохата на Древността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ценна антика
- римска антика
- магазин за антики