Енциклопения на българския език

минало

[ˈminɐɫo]

минало значение:

1. (общо) Времето, което е изтекло преди настоящия момент.
2. (биография) Съвкупност от събития, преживявания и действия в живота на някого досега.
3. (граматика) Граматическо време, което изразява действие, извършено преди момента на говорене.
Ударение
мѝнало
Част на речта
съществително име, неопределима част на речта
Сричкоделение
ми-на-ло
Род
среден
Мн. число
минала
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на минало

(общо)
  • Не можем да променим миналото, но можем да градим бъдещето.
  • Това събитие вече е в далечното минало.
(биография)
  • Той има тъмно минало, за което не обича да говори.
  • Славното минало на отбора вдъхновява младите играчи.
(граматика)
  • Глаголът е в минало време.

Антоними на минало

Как се пише минало

Грешни изписвания: минуло, мйнало, минъло, миналу

Думата е образувана от корена на глагола мин- и наставката за причастие -ло (за ср. род). Гласна а се запазва от основата на глагола (мина-х).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мина
Субстантивирано минало свършено деятелно причастие на глагола 'мина' (да премина, да изтека).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • далечно минало
  • близко минало
  • тъмно минало
  • славно минало
Фразеологизми:
  • остава в миналото
минало : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник