Енциклопения на българския език

старост

[ˈstarost]
Ударение
стàрост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-рост
Род
женски
Докладвай грешка в описанието

Как се пише старост

Грешни изписвания: староста, стърост, старуст
Членуваната форма се пише с двойно 'т': старостта.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
От прилагателното 'стар' + наставка '-ост'. Коренът е общославянски и индоевропейски (*stā- 'стоя').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбока старост
  • на стари години