реликва
[rɛˈlikvɐ]
реликва значение:
1. (Религия) Останки от тялото на светец или предмети, свързани с живота му, които се почитат като свещени в християнската и други религиозни традиции.
2. (Пряко) Предмет със скъпа историческа или сантиментална стойност, пазен като спомен от миналото или от скъп човек.
- Ударение
- рели'ква
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-лик-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- реликви
Примери за използване на реликва
(Религия)
- В манастира се пазят свети мощи и други безценни реликви.
- Вярващите се стичаха да се поклонят на чудотворната реликва.
(Пряко)
- Този стар часовник е семейна реликва, предавана от баща на син.
- Музеят изложи военни реликви от времето на Възраждането.
Синоними на реликва
Как се пише реликва
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:reliquiae
Заета чрез немски (Reliquie) или френски (relique) от латинската дума reliquiae – „останки“, „наследство“, която произлиза от глагола relinquo – „оставям“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- семейна реликва
- историческа реликва
- църковна реликва
- пазя като реликва