Енциклопения на българския език

артефакт

[ɐrtɛˈfakt]

артефакт значение:

1. (археология) Предмет, създаден или модифициран от човешка ръка, открит при разкопки, който дава информация за културата и бита на хората от миналото.
2. (техника/информатика) Нежелан визуален дефект или изкривяване в цифрово изображение, видео или аудио запис, получен в резултат на компресия или грешка в обработката.
3. (наука/медицина) Явление или структура, наблюдавана по време на изследване, която не е естествена част от изследвания обект, а е резултат от самия метод на изследване или външна намеса.
Ударение
артефа̀кт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ар-те-факт
Род
мъжки
Мн. число
артефакти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на артефакт

(археология)
  • Музеят изложи нови артефакти от тракийската епоха.
  • Керамичните съдове са най-често срещаните артефакти в този регион.
(техника/информатика)
  • Снимката е с ниска резолюция и има много пикселизирани артефакти.
  • При видео стрийминг често се появяват артефакти поради слабата връзка.
(наука/медицина)
  • На електрокардиограмата се виждат артефакти от движението на пациента.

Антоними на артефакт

Как се пише артефакт

Правилното изписване е артефакт. Често допускана грешка е изписването с 'е' във втората част на думата (артефект), вероятно под влияние на думата 'ефект', но етимологията е различна (factum).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:artefactum
От латинското словосъчетание 'arte' (чрез изкуство/умение) + 'factum' (направено). Първоначално означава 'нещо, направено изкуствено', за разлика от природните обекти.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • исторически артефакт
  • визуален артефакт
  • ценен артефакт
  • цифров артефакт