смиряване
[smiˈrʲavɐnɛ]
смиряване значение:
1. (психология) Укротяване на силни емоции (гняв, гордост); постигане на вътрешен покой или покорност.
2. (пряко) Прекратяване на буйство, конфликт или съпротива у някого.
- Ударение
- смиря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сми-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- смирявания
Примери за използване на смиряване
(психология)
- Смиряването на гнева изисква голяма воля.
- В религията смиряването се счита за висша добродетел.
(пряко)
- Полицията успя да постигне смиряване на тълпата без насилие.
- Смиряването на буйния кон отне много време на жокея.
Синоними на смиряване
Антоними на смиряване
Как се пише смиряване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мир
Дериват на корена 'мир' (покой, липса на война). Представка 'с-' + корен 'мир'. Сродна със старобългарското *съмирити*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смиряване на топката (прен. - успокояване на ситуацията)
- християнско смиряване