разбунтуване

[rɐzbun'tuvɐnɛ]

разбунтуване значение:

1. (пряко) Действието по глагола разбунтувам/разбунтувам се; вдигане на бунт, въстание или проява на силно неподчинение.

2. (преносно) Изпадане в състояние на силна душевна тревога, възмущение или несъгласие.

Ударение: разбунту̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-бун-ту-ва-не
Род: среден
Мн. число: разбунтувания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разбунтуване

(пряко)

Разбунтуването на екипажа доведе до смяна на капитана.
Властите се опитаха да предотвратят масовото разбунтуване на населението.

(преносно)

Разбунтуването на съвестта му не му даваше покой дни наред.

Синоними на разбунтуване

въставане, бунт, метеж, неподчинение, възмущение, протест

Антоними на разбунтуване

смирение, подчинение, умиротворяване, успокоение

Как се пише разбунтуване

Грешни изписвания: разбонтуване, разбунтоване, ръзбунтуване, разбунтувъне

Думата е образувана с представка раз- (пред звучна съгласна 'б') и наставка -ане (за отглаголни съществителни). Пише се с 'у' (бунт) и 'у' в наставката на глагола (бунтувам).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:раз- + бунт

Отглаголно съществително от 'разбунтувам се'. Коренът 'бунт' е заемка от немски (Bund - съюз) през полски или руски език.

разбунтуване