Енциклопения на българския език

възгордяване

[vɐzgordˈjavɐnɛ]

възгордяване значение:

1. (пряко) Процес на обхващане от прекалена гордост; проява на високомерие, надутост или самонадеяност.
Ударение
възгордя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-гор-дя-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възгордяване

(пряко)
  • Възгордяването след успеха му попречи да види грешките си.
  • Религията често разглежда възгордяването като грях.

Антоними на възгордяване

Как се пише възгордяване

Думата започва с представка въз- (а не ваз-). Съдържа променливо я (възгордяване), което в други форми може да премине в е (възгордее).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гръдъ
Отглаголно съществително от 'възгордявам се'. Префикс 'въз-' + корен 'горд'. Старобългарски произход, свързан с идеята за високомерие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалено възгордяване
  • опасност от възгордяване
възгордяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник