покоряване
[pokorˈjavanɛ]
покоряване значение:
1. (военно дело/политика) Насилствено завладяване на територия, държава или народ; подчиняване на власт.
2. (спорт/алпинизъм) Успешно изкачване на планински връх или преодоляване на трудна цел.
3. (преносно) Силно въздействие върху чувствата на някого; очароване, пленяване.
- Ударение
- покоря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ко-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- покорявания
Примери за използване на покоряване
(военно дело/политика)
- Историята на Римската империя е низ от непрестанно покоряване на нови земи.
- Покоряването на въстаналите племена отне месеци.
(спорт/алпинизъм)
- Покоряването на Еверест е мечта за всеки алпинист.
- Това беше първото покоряване на северната стена на върха.
(преносно)
- Нейното изпълнение доведе до пълното покоряване на публиката.
Синоними на покоряване
Антоними на покоряване
Как се пише покоряване
Пише се с 'о' в представката и корена (по-кор-). Съдържа променливо 'я' след 'р'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорити
Произлиза от корена 'кор-' (карам, укорявам) с представка 'по-'. Първоначално значение - заставяне някого да се преклони.
Употреба
Чести словосъчетания:
- покоряване на връх
- покоряване на сърца
- покоряване на космоса