Енциклопения на българския език

звание

[ˈzvaniɛ]

звание значение:

1. (обществена сфера) Официално наименование на служебен ранг, степен в йерархия или почетна титла, присъждана за заслуги.
Ударение
зва'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зва-ни-е
Род
среден
Мн. число
звания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на звание

(обществена сфера)
  • Той беше повишен във военно звание полковник.
  • Професор е най-високото академично звание.
  • Получи почетното звание 'Доктор хонорис кауза'.

Синоними на звание

Как се пише звание

Грешни изписвания: званйе, звани, звъние

Думата завършва на -ие, характерно за отглаголни съществителни и абстрактни понятия в среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъваниѥ
От глагола 'звати' (зово, викам). Първоначално означава 'призоваване' или 'име', по-късно се специализира като 'титла' или 'ранг'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военно звание
  • научно звание
  • почетно звание
  • висше звание