вбесяване
[vbɛˈsjavɐnɛ]
вбесяване значение:
1. (пряко) Действието, при което някой бива доведен до състояние на силен гняв или ярост.
- Ударение
- вбеся̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вбе-ся-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вбесявания
Примери за използване на вбесяване
(пряко)
- Непрекъснатите прекъсвания доведоха до пълното му вбесяване.
- Вбесяването на тълпата беше целта на провокаторите.
Синоними на вбесяване
Антоними на вбесяване
Как се пише вбесяване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вбесявам
Отглаголно съществително от 'вбесявам', образувано с наставка '-не'. Коренът е 'бяс' (старобългарски *běsъ - демон, зъл дух).
Употреба
Чести словосъчетания:
- до вбесяване
Фразеологизми:
- докарвам до вбесяване