озверяване
[ozvɛˈrjavɐnɛ]
озверяване значение:
1. (пряко/преносно) Състояние или процес на изпадане в крайна ярост, жестокост или загуба на човешки облик; превръщане в звяр (в преносен смисъл).
- Ударение
- озверя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- оз-ве-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- озверявания
Примери за използване на озверяване
(пряко/преносно)
- Войната често води до морално деградиране и озверяване на хората.
- Гладът може да доведе до пълно озверяване.
Синоними на озверяване
Антоними на озверяване
Как се пише озверяване
Представката е о-, следвана от звучната съгласна 'з' (от корена звяр). Прилага се правилото за променливото Я (озверяване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звяр
Отглаголно съществително от 'озверявам' (о- + звяр).
Употреба
Чести словосъчетания:
- масово озверяване
- пълно озверяване