Енциклопения на българския език

разгневяване

[rɐzɡnɛˈvʲavɐnɛ]

разгневяване значение:

1. (пряко) Действието по глагола разгневявам; процес на предизвикване на силен яд, гняв или възмущение у някого.
Ударение
разгневя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-гне-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
разгневявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разгневяване

(пряко)
  • Постоянните му закъснения доведоха до разгневяване на началника.
  • Това беше поредното разгневяване на тълпата преди протеста.

Синоними на разгневяване

Антоними на разгневяване

Как се пише разгневяване

Правило: Представката е раз-. Въпреки че пред беззвучни съгласни (като 'г' в случая е звучна, но при други думи се обеззвучава) може да се чува промяна, морфологичният принцип в българския език запазва изписването на з в представката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гнѣвъ
Произлиза от корена 'гняв' със старославянски произход, комбиниран с префикс 'раз-' за усилване или начало на действие и суфикс '-ане' за образуване на отглаголно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • предизвиквам разгневяване
  • докарвам до разгневяване
разгневяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник