Енциклопения на българския език

разцепване

[rast͡sɛpvanɛ]

разцепване значение:

1. (пряко) Действието по разделяне на цял предмет на части чрез удар, натиск или сечиво.
2. (преносно) Разделяне на група, организация или общество на враждуващи или несъгласни помежду си фракции.
3. (физика) Делене на атомно ядро на по-леки ядра, придружено с отделяне на енергия.
Ударение
разцéпване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-цеп-ва-не
Род
среден
Мн. число
разцепвания
Възвратна форма
саморазцепване (сродно)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разцепване

(пряко)
  • Разцепването на дървата за огрев отне целия следобед.
  • При удара се получи разцепване на скалата.
(преносно)
  • В парламентарната група настъпи дълбоко разцепване поради идеологически различия.
  • Политическото разцепване на обществото става все по-осезаемо.
(физика)
  • Разцепването на урановото ядро е основата на ядрената енергетика.

Как се пише разцепване

Представката е раз-, тъй като в българския език представка рас- не съществува, независимо от обеззвучаването на з пред беззвучната съгласна ц при изговор.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣпити
Произлиза от глагола 'разцепвам', който е префиксална производна на старобългарския корен 'цѣпити' (цепя) с представка 'раз-', означаваща разделяне в различни посоки.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политическо разцепване
  • разцепване на атома
  • разцепване на гласовете
разцепване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник