Енциклопения на българския език

сглобяване

[zgloˈbjɑvɐnɛ]

сглобяване значение:

1. (техника) Процесът на съединяване на отделни части, елементи или детайли в едно цялостно изделие или конструкция.
Ударение
сглобя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сгло-бя-ва-не
Род
среден
Мн. число
сглобявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сглобяване

(техника)
  • Сглобяването на новия шкаф отне два часа.
  • Заводът е специализиран в сглобяване на автомобили.

Синоними на сглобяване

Антоними на сглобяване

Как се пише сглобяване

Думата започва с представка с-. Въпреки че пред звучния съгласен 'г' се чува 'з' (асимилация по звучност), правописът остава с- (морфологичен принцип).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сглобявам
Отглаголно съществително име от глагола 'сглобявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инструкция за сглобяване
  • линия за сглобяване
  • ръчно сглобяване