разсичане
[rɐsˈsit͡ʃɐnɛ]
разсичане значение:
1. (пряко) Разделяне на нещо на части чрез силен удар с остър предмет (брадва, меч и др.).
2. (геометрия / преносно) Преминаване през нещо, разделяйки го на две страни.
- Ударение
- разсѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-си-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разсичания
Примери за използване на разсичане
(пряко)
- Разсичането на дървата за огрев отне целия следобед.
- Легендата разказва за разсичане на възела с един удар.
(геометрия / преносно)
- Разсичането на въздуха от крилата на самолета създаваше свистене.
- Проектът предвижда разсичане на парка от нова алея.
Синоними на разсичане
Антоними на разсичане
Как се пише разсичане
При образуването на думата представката е раз-, а коренът започва със с. Двете букви се запазват (З+С), въпреки че фонетично може да се чува удължено 'с'. Пише се с двойно 'с' само ако коренът започва със 'с' и представката завършва на 'с', тук имаме звучностна асимилация при изговор, но морфологичен правопис (раз+сичане).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сека
От глагола 'разсичам' (несвършен вид на разсека). Представка 'раз-' + корен 'сек/сич' (редуване на гласни и съгласни).
Употреба
Чести словосъчетания:
- разсичане на възел
- разсичане на дърва
Фразеологизми:
- Гордиев възел (разсичане на)