Енциклопения на българския език

разпукване

[rɐsˈpukvɐnɛ]

разпукване значение:

1. (биология/ботаника) Процесът на отваряне на пъпките на цветя или дървета при цъфтеж.
2. (пряко) Появяване на пукнатини по повърхността на нещо; разчупване.
3. (преносно/поетично) Началото на деня (за зората) или сезона (за пролетта).
Ударение
разпу'кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пук-ва-не
Род
среден
Мн. число
разпуквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разпукване

(биология/ботаника)
  • Наблюдавахме разпукването на пролетните цветове.
(пряко)
  • След земетресението се забеляза разпукване на мазилката.
  • Чу се шум от разпукване на леда в езерото.
(преносно/поетично)
  • Станахме още при разпукването на зората.

Антоними на разпукване

Как се пише разпукване

Пише се с 'з' в представката 'раз-', въпреки че при изговор се чува 'с' поради регресивната асимилация пред беззвучното 'п'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пукам
От глагола 'разпуквам' (пукам се, отварям се). Коренът е звукоподражателен ('пук').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разпукване на пролетта
  • разпукване на зората
  • разпукване на леда