Енциклопения на българския език

криза

[ˈkrizɐ]

криза значение:

1. (икономика) Периодично или инцидентно рязко влошаване на икономическото състояние; спад в производството, фалити, безработица и инфлация.
2. (медицина) Внезапен прелом в хода на болест (към оздравяване или смърт) или рязък пристъп на болка/симптом.
3. (преносно) Остър недостиг на нещо; тежко, напрегнато състояние или безизходица.
Ударение
крѝза
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кри-за
Род
женски
Мн. число
кризи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на криза

(икономика)
  • Световната финансова криза засегна всички пазари.
  • Страната излиза бавно от икономическата криза.
(медицина)
  • Пациентът получи хипертонична криза.
  • След третия ден настъпи кризата и температурата спадна.
(преносно)
  • В града има криза за вода.
  • Той преживява духовна криза.

Антоними на криза

Как се пише криза

Грешни изписвания: криса, крйза
Съгласната з се чува ясно пред гласната а. Проверка: кризи.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:krisis
От старогръцки 'krisis' (решение, съд, изход), преминало през латински 'crisis'. Първоначално терминът е бил медицински (решаващият момент в болестта), по-късно се разширява към икономиката и обществото.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • финансова криза
  • политическа криза
  • нервна криза
  • криза на средната възраст

Популярни търсения и запитвания за криза

криза : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник