Енциклопения на българския език

развълнуване

[rɐzvɤlˈnuvɐnɛ]

развълнуване значение:

1. (психология) Състояние на силна емоционална възбуда, притеснение или душевна тревога; процесът на изпадане в такова състояние.
2. (пряко) Привеждане на водна повърхност в движение; образуване на вълни (по-рядка употреба като отглаголно съществително за действие).
Ударение
развълну̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-въл-ну-ва-не
Род
среден
Мн. число
развълнувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развълнуване

(психология)
  • Развълнуването на публиката бе видимо след края на спектакъла.
  • Опита се да скрие своето развълнуване, но гласът му трепереше.
(пряко)
  • Внезапният вятър доведе до силно развълнуване на морето.

Синоними на развълнуване

Антоними на развълнуване

Как се пише развълнуване

Думата завършва на -ане, което е стандартното окончание за отглаголни съществителни от глаголи на -ам (развълнувам). Пише се с ъ (вълна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вълна
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'развълнувам', който произлиза от корена 'вълна' (старобългарски 'вльна').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • силно развълнуване
  • душевно развълнуване
  • общо развълнуване