възбуда
[vɐzˈbudɐ]
възбуда значение:
1. (психология/физиология) Състояние на повишена активност на нервната система; силно вълнение, емоционално напрежение или раздразнение.
2. (биология) Реакция на жива тъкан (нерв, мускул) на дразнител, водеща до дейност.
- Ударение
- възбу̀да
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-бу-да
- Род
- женски
- Мн. число
- възбуди
Примери за използване на възбуда
(психология/физиология)
- Новината предизвика голяма възбуда сред тълпата.
- Пациентът е в състояние на психомоторна възбуда.
(биология)
- Предаване на нервната възбуда по аксоните.
Антоними на възбуда
Как се пише възбуда
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:будя
Отглаголно съществително от 'възбудя' (представка 'въз-' + 'будя'). Коренът е общославянски, свързан със събуждането, активирането.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нервна възбуда
- сексуална възбуда
- обхваща ме възбуда