Енциклопения на българския език

затишие

[zaˈtiʃiɛ]

затишие значение:

1. (пряко) Временно спиране или отслабване на вятър, буря или шум; настъпване на тишина.
2. (преносно) Временно прекъсване на военни действия, обществени вълнения или активна дейност.
Ударение
затѝшие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ти-ши-е
Род
среден
Мн. число
затишия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на затишие

(пряко)
  • След силния дъжд настъпи кратко затишие.
  • В гората цареше пълно затишие.
(преносно)
  • На фронта имаше временно затишие.
  • Политическото затишие беше измамно.

Как се пише затишие

Грешни изписвания: затишйе, затишия, зътишие, затйшие
Думата завършва на '-ие' в единствено число. Формата 'затишия' е за множествено число.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тих
Словообразуване от представка 'за-', корен 'тих' и наставка '-ие'. Означава състояние, при което нещо е станало тихо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъртво затишие
  • кратко затишие
  • временно затишие
Фразеологизми:
  • затишие пред буря