Енциклопения на българския език

развилняване

[rɐzvilˈnʲavɐnɛ]

развилняване значение:

1. (пряко) Изпадане в състояние на ярост, буйство или необузданост (за хора или животни).
2. (преносно) За природна стихия – проява на пълна, разрушителна сила.
Ударение
развилня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-вил-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
развилнявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развилняване

(пряко)
  • Развилняването на тълпата доведе до материални щети.
  • Никой не смееше да припари до бика по време на неговото развилняване.
(преносно)
  • Развилняването на урагана остави хиляди без ток.

Антоними на развилняване

Как се пише развилняване

Пише се с и в корена (от вила, вилнея) и променливо я (пред мека сричка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вилнея
От глагола 'развилнея се'. Коренът 'вил-' се свързва със старобългарското 'вилъ' (луд, бесен) или 'вила' (самодива, стихия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно развилняване
  • развилняване на престъпността
развилняване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник