Енциклопения на българския език

пуст

[pust]

пуст значение:

1. (пряко) Който не е зает, пълен или населен; в който няма хора или предмети.
2. (земеделие) За земя — който не се обработва, пустеещ.
3. (преносно) Лишен от съдържание, смисъл или радост; скучен.
4. (разговорно) Употребява се за изразяване на недоволство или проклятие (пуста да остане).
Ударение
пу̀ст
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пуст
Род
мъжки
Мн. число
пусти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пуст

(пряко)
  • Вървяха по пуст път.
  • Къщата стоеше пуста от години.
(земеделие)
  • Нивите останаха пусти това лято.
(преносно)
  • Животът му се струваше пуст след заминаването ѝ.
  • Водим само пусти разговори.
(разговорно)
  • Пустата му работа, край няма!
  • Пусто да остане това село!

Как се пише пуст

Грешни изписвания: пус, пост
Думата завършва на 'ст'. Проверка: мн.ч. пусти.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pustъ
Общославянска дума, произлизаща от праславянското *pustъ (празен, изоставен). Сродна с латинското 'pausare' (спирам, прекратявам), но тази връзка е спорна.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пуст остров
  • на пук
  • пуста надежда
Фразеологизми:
  • пускам по дяволите
  • пуста глава

Популярни търсения и запитвания за пуст