Енциклопения на българския език

безлюден

[bɛzˈʎudɛn]

безлюден значение:

1. (общо) В който няма хора; пуст, необитаем.
Ударение
безлю̀ден
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-лю-ден
Род
мъжки
Мн. число
безлюдни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безлюден

(общо)
  • Вървяха по безлюден планински път.
  • Градът изглеждаше напълно безлюден след евакуацията.

Синоними на безлюден

Антоними на безлюден

Как се пише безлюден

Грешни изписвания: безлюдън
Пише се с ю след 'л'. В мъжки род завършва на -ен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + люде
Образувана от префикс 'без' и корена на старата дума 'люде' (хора).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безлюден остров
  • безлюдна улица
  • безлюдна местност

Популярни търсения и запитвания за безлюден