проклет
[proˈklɛt]
проклет значение:
1. (религия/митология) Който е подложен на проклятие, отхвърлен от Бога или съдбата.
2. (разговорно) Който има много лош, заядлив и опак характер; злобен.
3. (експресивно) Употребява се за изразяване на силно недоволство от нещо досадно или неприятно (омразен, ужасен).
- Ударение
- проклѐт
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- про-клет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- проклети
Примери за използване на проклет
(религия/митология)
- В легендата се разказва за проклет замък, в който никой не смее да влезе.
- Бъди проклет за делата си!
(разговорно)
- Той е проклет старец, който се кара с всички съседи.
- Имаше проклет нрав и никой не се задържаше около него.
(експресивно)
- Не мога да запаля тази проклета кола!
- Заради това проклето време не отидохме на планина.
Антоними на проклет
Как се пише проклет
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проклѧти
Минало страдателно причастие от старобългарския глагол 'проклѧти' (проклинам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- проклет характер
- проклети пари
Фразеологизми:
- проклет да съм, ако...