Енциклопения на българския език

необитаем

[nɛobiˈtaɛm]

необитаем значение:

1. (пряко) В който не живеят хора; безлюден, пуст.
Ударение
необита̀ем
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-о-би-та-ем
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на необитаем

(пряко)
  • Корабкрушенците се озоваха на малък необитаем остров в Тихия океан.
  • Старата къща на хълма стоеше необитаема от десетилетия.

Синоними на необитаем

Антоними на необитаем

Как се пише необитаем

Отрицателната частица не се пише слято с прилагателните имена, когато с тях се образува нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + обитаем
Образувано от отрицателната частица 'не' и прилагателното 'обитаем' (от глагола 'обитавам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • необитаем остров
  • необитаема къща
  • необитаема зона
необитаем : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник