Енциклопения на българския език

безсъдържателен

[bɛssɐdɐrˈʒatɛlɛn]

безсъдържателен значение:

1. (пряко) Който няма съществено съдържание, смисъл или дълбочина; празен, повърхностен.
Ударение
безсъдържа'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-съ-дър-жа-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
безсъдържателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безсъдържателен

(пряко)
  • Водихме дълъг, но напълно безсъдържателен разговор.
  • Докладът беше скучен и безсъдържателен.

Синоними на безсъдържателен

Антоними на безсъдържателен

Как се пише безсъдържателен

Представката без- се пише винаги със з, независимо от това, че следващата съгласна е беззвучна (с). Получава се струпване на съгласни -зс-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + съдържание
Образувана чрез префиксация (без-) от основата на думата 'съдържателен' (изпълнен със съдържание). Собствено българско словообразуване върху славянска основа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безсъдържателна фраза
  • безсъдържателен живот