Енциклопения на българския език

пустеещ

[pusˈtɛɛʃt]

пустеещ значение:

1. (земеделие/география) Който е изоставен, не се обработва или не се населява; който става пуст.
Ударение
пусте'ещ
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
пус-те-ещ
Род
мъжки
Мн. число
пустеещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пустеещ

(земеделие/география)
  • В този регион има много пустеещи земи, които чакат инвеститори.
  • Разхождахме се из пустеещия парк през зимата.

Антоними на пустеещ

Как се пише пустеещ

Грешни изписвания: пустееш, постеещ
Като сегашно деятелно причастие завършва на -ещ (не на -еш, което е форма за 2 л. ед.ч. на глаголи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пустея
Сегашно деятелно причастие от глагола 'пустея', функциониращо като прилагателно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пустеещи земи
  • пустееща къща