Енциклопения на българския език

предначертание

[prɛdnat͡ʃɛrˈtaniɛ]

предначертание значение:

1. (книжовно) Предварителен план, замисъл или решение, което определя хода на бъдещи събития; съдба, предопределение.
2. (административен) Писмено указание или предварителна скица/проект (остаряло значение).
Ударение
предначерта̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пред-на-чер-та-ни-е
Род
среден
Мн. число
предначертания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на предначертание

(книжовно)
  • Той вярваше, че следва някакво висше предначертание.
  • Всичко се случи точно според историческото предначертание.
(административен)
  • Архитектът представи своето предначертание за новия храм.

Антоними на предначертание

Как се пише предначертание

Думата завършва на -ие, което е типично окончание за съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:предначертание
Заета от руски език през Възраждането, калка на френската дума 'prédestination' или съставена от елементите 'пред-' (преди) и 'начертание' (план, скица, рисунък), произлизащо от глагола 'чертая'. Коренът е свързан със старобългарското 'чрътати'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • божествено предначертание
  • историческо предначертание
  • съдбовно предначертание