начертание
[nɐt͡ʃɛrˈtaniɛ]
начертание значение:
1. (книжовно) Външен вид, форма, контур на нещо нарисувано или написано (особено на букви).
2. (полиграфия/информатика) Вариант на шрифт (напр. удебелен, курсивен, нормален) в рамките на едно шрифтово семейство.
3. (остаряло) План, схема или предначертание за действие.
- Ударение
- начерт'ание
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чер-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- начертания
Примери за използване на начертание
(книжовно)
- Старите ръкописи се отличават с красиво начертание на буквите.
(полиграфия/информатика)
- Изберете курсивно начертание за цитатите в текста.
(остаряло)
- Това беше Божието начертание за неговата съдба.
Синоними на начертание
Как се пише начертание
Пише се с е в корена (черта) и завършва на -ие за съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начьртаниѥ
Книжовна заемка от старобългарски/църковнославянски. От глагола 'начертати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- графично начертание
- болд начертание
Популярни търсения и запитвания за начертание
какво е начертание, начертание или начъртание, начертание или начертаниe, начертание или нъчертание, начертание или начертъние, начертание или начертанйе, начъртание или начертаниe, начъртание или нъчертание, начъртание или начертъние, начъртание или начертанйе, начертаниe или нъчертание, начертаниe или начертъние, начертаниe или начертанйе, нъчертание или начертъние, нъчертание или начертанйе, начертъние или начертанйе