предопределение

[prɛdoprɛdɛˈlɛniɛ]

предопределение значение:

1. (Религия / Философия) В християнското богословие и философията – учение или вярване, че всички събития в света, и по-специално съдбата на човека (спасение или осъждане), са предварително решени от божествената воля.

2. (Общо) Неизбежна съдба, участ или фатум; нещо, което е предварително начертано да се случи.

Ударение: предопределѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: пре-до-пре-де-ле-ни-е
Род: среден
Мн. число: предопределения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на предопределение

(Религия / Философия)

Според учението за божественото предопределение, нищо не се случва случайно.
Калвинизмът поставя силен акцент върху догмата за предопределението.

(Общо)

Тя вярваше в своето предопределение да стане велика актриса.
Сякаш някакво зловещо предопределение тегнеше над този род.

Синоними на предопределение

предизбраност, промисъл, предестинация, съдба, участ, фатум, рок

Антоними на предопределение

свободна воля, случайност

Как се пише предопределение

Грешни изписвания: предоприделение, предопредиление, предупределение, предопределенйе

Думата се пише с двойно е в корена 'дел' (от 'деля', 'предел'). Втората гласна е 'о' (съединителна гласна или част от представка), а не 'у'.

Етимология

Произход:Старобългарски / Калка от латински

Оригинална дума:praedestinatio

Думата е калка (буквален превод) на латинския термин 'praedestinatio'. Съставена е от представката 'пред-' (преди) и 'определение' (решение, дефиниране). В старобългарската и църковнославянската традиция се налага за обозначаване на божествения промисъл.

Употреба

Чести словосъчетания:

божествено предопределение
историческо предопределение
мрачно предопределение

предопределение