Енциклопения на българския език

промисъл

[ˈprɔmisɐl]

промисъл значение:

1. (религия) Върховна божествена грижа и предначертание за съдбата на света и хората; провидение.
2. (книжовно) Дълбок замисъл, предварително обмислено намерение.
Ударение
про̀мисъл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-ми-съл
Род
мъжки
Мн. число
промисли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на промисъл

(религия)
  • Всичко се случва по Божия промисъл.
  • Има някакъв висш промисъл в тази среща.
(книжовно)
  • В действията му личеше зъл промисъл.

Как се пише промисъл

Думата е от мъжки род, завършваща на съгласна. Членува се с пълния член -ът (промисълът) или краткия -а (промисъла).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:промыслъ
От предлог 'про-' (движение напред/сквоз) и 'мисъл'. Калка на гръцкото 'pronoia' (предвиждане, грижа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Божи промисъл
  • висш промисъл
промисъл : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник