Енциклопения на българския език

скица

[ˈskitsɐ]

скица значение:

1. (изкуство/архитектура) Предварителна, набързо нахвърлена рисунка, чертеж или план, която очертава само основните контури.
2. (литература) Кратко литературно произведение с описателен характер.
3. (разговорно) Човек, който е смешен, забавен, странен или ексцентричен.
Ударение
ски'ца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ски-ца
Род
женски
Мн. число
скици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скица

(изкуство/архитектура)
  • Художникът направи бърза скица на пейзажа с молив.
  • Трябва да извадим актуална скица на имота от кадастъра.
(литература)
  • Писателят публикува сборник със софийски скици.
(разговорно)
  • Голяма скица е брат ти, винаги ни разсмива с историите си.

Как се пише скица

Грешни изписвания: скиця, скйца

Думата завършва на -ца, а не на -ця.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:schizzo
Заета от италиански (*schizzo*) или немски (*Skizze*), първоначално означаваща пръскане или нахвърляне на рисунка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скица на имот
  • архитектурна скица
  • кадастрална скица

Популярни търсения и запитвания за скица