Енциклопения на българския език

случайност

[sɫoˈt͡ʃajnost]

случайност значение:

1. (общо) Непредвидено, непланирано стечение на обстоятелствата; събитие, което настъпва без видима причинно-следствена връзка.
2. (философия) Категория, отразяваща външни, несъществени и неустойчиви връзки в действителността.
Ударение
случа̀йност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
слу-чай-ност
Род
женски
Мн. число
случайности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на случайност

(общо)
  • Срещата ни беше чиста случайност.
  • В този живот няма случайности.
(философия)
  • Диалектика на необходимост и случайност.

Синоними на случайност

Как се пише случайност

Думата завършва на -ст (наставка за съществителни от женски род). При членуване се пише случайността (двойно т).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сълучаи
Производна дума от 'случай' с наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Самата дума 'случай' произлиза от глагола 'случвам се' (сблъсквам се, ставам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щастлива случайност
  • по чиста случайност
  • игра на случайността