Енциклопения на българския език

покровител

[pokroˈvitɛl]

покровител значение:

1. (общо) Лице, което се грижи за някого, защитава го и му помага в развитието или кариерата.
2. (религия) Светец, който се счита за закрилник на определено място, общност, професия или отделен човек.
Ударение
покровѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-кро-ви-тел
Род
мъжки
Мн. число
покровители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покровител

(общо)
  • Богатият търговец стана покровител на младите художници.
  • Тя търсеше силен покровител, за да успее в живота.
(религия)
  • Свети Иван Рилски е небесният покровител на българския народ.

Антоними на покровител

Как се пише покровител

Думата завършва на наставката -тел, която винаги се пише с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:покров
Произлиза от „покров“ (покривало, защита) + суфикс за деятел „-тел“. Коренът е свързан с глагола „крия/покривам“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • небесен покровител
  • политически покровител
  • търся покровител