патрон
[pɐˈtrɔn]
патрон значение:
1. (военно дело) Боеприпас за стрелково оръжие, който обединява в едно цяло куршум (или сачми), барутен заряд, капсул и гилза.
2. (пряко) Лице, което покровителства някого или нещо; почетен настойник на организация или събитие.
3. (техника) Приспособление в металообработващи машини (стругове, бормашини) за захващане на обработвания детайл или на режещия инструмент.
- Ударение
- патро̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пат-рон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- патрони
Примери за използване на патрон
(военно дело)
- Ловецът зареди пушката с нови патрони.
- Намериха няколко изстреляни гилзи от бойни патрони.
(пряко)
- Свети Иван Рилски е патрон на българския народ.
- Президентът е патрон на благотворителната инициатива.
(техника)
- Стегнах бургията в патрона на бормашината.
Как се пише патрон
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:patronus
Думата навлиза в българския език чрез френски (patron) или немски (Patrone). Коренът е латинският patronus (защитник, покровител), произлизащ от pater (баща). Значението за боеприпас се развива от идеята за калъп/форма (модел).
Употреба
Чести словосъчетания:
- боен патрон
- ловен патрон
- халостен патрон
- патрон на празника
Фразеологизми:
- изгърмявам си патроните