защитник
[zaʃˈtitnik]
защитник значение:
1. (общо) Човек, който пази или отбранява някого или нещо от нападение, критика или посегателство.
2. (право) Адвокат, който представлява и защитава обвиняемия в съдебен процес.
3. (спорт) Играч в отборните спортове, чиято основна функция е да предпазва собствената врата или поле.
- Ударение
- защѝтник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-щит-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- защитници
Примери за използване на защитник
(общо)
- Той беше ревностен защитник на човешките права.
- Войниците са защитници на родината.
(право)
- Защитникът пледира за невинност на своя клиент.
(спорт)
- Централният защитник изчисти топката от наказателното поле.
Как се пише защитник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:штитъ
От глагола 'защитя' + суфикс за деятел '-ник'. Глаголът произлиза от 'щит' (оръжие за отбрана), с представка 'за-' (зад щита).
Употреба
Чести словосъчетания:
- служебен защитник
- централен защитник
- защитник на онеправданите