Енциклопения на българския език

меценат

[mɛt͡sɛˈnat]

меценат значение:

1. (пряко) Богат и влиятелен покровител на науките и изкуствата, който оказва безкористна материална и обществена подкрепа на творци.
Ударение
мецена̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-це-нат
Род
мъжки
Мн. число
меценати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на меценат

(пряко)
  • Известният банкер се прояви като щедър меценат на младите художници.
  • Без подкрепата на своя меценат, композиторът трудно би завършил симфонията.

Как се пише меценат

Грешни изписвания: миценат, мецинат, меценът
Думата се пише с две 'е'-та в корена. Проверката се прави чрез справка с етимологията (lat. Maecenas).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:Maecenas
Произлиза от името на римския държавник Гай Цилний Меценат (Gaius Cilnius Maecenas, ок. 70 – 8 г. пр.н.е.), довереник на император Октавиан Август и прочут покровител на поетите Хораций и Вергилий. Думата навлиза в българския език чрез немски (Mäzenat) или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щедър меценат
  • роля на меценат
  • изкуство и меценат
меценат : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник