враг
[vrak]
враг значение:
1. (общо) Човек, който изпитва омраза към някого и се стреми да му причини зло.
2. (военно дело) Военен противник; държава или армия, с която се води война.
3. (преносно) Нещо, което вреди или пречи на нещо друго (здраве, напредък).
- Ударение
- вра̀г
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- враг
- Род
- мъжки
- Мн. число
- врагове
Примери за използване на враг
(общо)
- Те бяха смъртни врагове още от училище.
- По-добре умен враг, отколкото глупав приятел.
(военно дело)
- Врагът нападна границата рано сутринта.
- Трябва да опознаеш врага, за да го победиш.
(преносно)
- Алкохолът е най-големият враг на черния дроб.
- Мързелът е враг на успеха.
Как се пише враг
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врагъ
От праславянското *vorgъ. Първоначалното значение е било 'човек, който гони, преследва', а също и 'магьосник, заклинател', което по-късно се развива в 'зложелател', 'дявол'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смъртен враг
- класов враг
- враг на народа
Фразеологизми:
- Враг номер едно
- Търся врага с партиен билет