гонител
[ɡoˈnitɛɫ]
гонител значение:
1. (Пряко) Човек или животно, който преследва някого с цел да го настигне или залови.
2. (Преносно / Исторически) Лице, което подлага другиго на гонения, репресии или притеснения заради убеждения или произход.
- Ударение
- гонѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гонители
Примери за използване на гонител
(Пряко)
- Заекът се опитваше да се изплъзне от своя бърз гонител.
- Полицейските коли настигнаха гонителя на магистралата.
(Преносно / Исторически)
- Император Диоклециан е известен като жесток гонител на християните.
- Той се превърна в гонител на свободното слово.
Синоними на гонител
Антоними на гонител
Как се пише гонител
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гонити
Произлиза от глагола „гоня“ + суфикс за деятел „-тел“. Сродна с общославянски корени за преследване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жесток гонител
- неуморен гонител